danda (Даниела)
358 1120
6.03.2011 г., 21:03 ч.

Атеистично 

  Поезия » Друга
555 0 8

Върви си! Късно е при мен да се завръщаш!

Изтлях като кандило на задушница,

изстинах като гроб забравен, непотърсен,

по тялото ми само севернякът лъкатуши.

Не искай прошка! Аз вече ти простих! Забрави ли?

Отдавна Господа презрях, молитвите прокудих,

простих без думи - само в тебе вярвах

и бях богата, по-богата и от Юда.

Върви си сам! Не искай да те моля дълго!

Умората зачена в мен - единствено спасение.

Достатъчно ми е, че те обичам - мълком,

а греховете си не давам и не търся опрощение.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това с Юда и греховете е много добро попадение, харесах и като цяло
  • Честит празник,Дани!
    Много настроение ти желая днес
  • Честит празник, скъпи, дами!!! Бъдете очарователни, красиви и ослепително усмихнати!!!
  • понякога оставаме дори, когато си тръгваме...
    Честит празник, Дани!
  • Много силно и изплакано без сълзи...
    Изострена чувственост и метафоричност...
    Чудесно е, Даниела!
  • Силен стих! Щеше да е лесно, ако можехме да "изхвърлим" чувствата си в боклука...
  • гневно е! и силно въздейства!
  • тръпки ма полазиха, Даниела...
    по женски силен, с гняв и болка написан стих,
    сякаш на един дъх...прошката и молитвата
    са светини в живота ни...а Бог ни обича,
    въпреки нашата греховност...сърдечно..
Предложения
: ??:??