Toledo (Димитър Въчев)
9 2
22 февр. 2007 г., 20:57

Атрофия на любовта 1 

  Поэзия
740 0 3
"Обичам те" не искаш да ти казвам.
"Обичам те" - не искаш и да чуеш.
Що аз да сторя, за да ти доказвам,
че за мене ти едничка съществуваш.
Не мога да те обичам, не мога и да те мразя.
Не искаш да се вричам, но в сърцето си
аз само тебе пазя.
Влюбих се, това бе моят грях.
А казаха - глупак, то не е грях.
Съдбата е решила да се смее пак.
Замислих се! Тогава ще обичам на инат.
Внезапно студ скова сърцето мое
и разбрах, че съм сгрешил.
От всички лошотии на земята,
най-голямата бях сътворил.
Нейната любов аз бях убил.
Стоях безмълвен и желаех смърт.
Гръм на две да ме разцепи,
кучета да си направят пир.
Триста ножа да ме режат,
нивга няма да намеря мир.
Покой. Една сълза по бузата се стича.
О, аз плача?
Недей, човече! - каза глас.
Не си сам във този час.
Няма нужда да говориш, щом сърцето ти кърви.
Любовта си е отишла, остави, не я гони.
Самота, ела ме загърни,
във вечността ме отнеси, за да забравя.
Една сълза,
останала без помен вече откъде,
напомняше за любовта и обичта
на някой, който някога обичал
и изгубил любовта.

© Димитър Въчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??