Feb 22, 2007, 8:57 PM

Атрофия на любовта 1

  Poetry
987 0 3
"Обичам те" не искаш да ти казвам.
"Обичам те" - не искаш и да чуеш.
Що аз да сторя, за да ти доказвам,
че за мене ти едничка съществуваш.
Не мога да те обичам, не мога и да те мразя.
Не искаш да се вричам, но в сърцето си
аз само тебе пазя.
Влюбих се, това бе моят грях.
А казаха - глупак, то не е грях.
Съдбата е решила да се смее пак.
Замислих се! Тогава ще обичам на инат.
Внезапно студ скова сърцето мое
и разбрах, че съм сгрешил.
От всички лошотии на земята,
най-голямата бях сътворил.
Нейната любов аз бях убил.
Стоях безмълвен и желаех смърт.
Гръм на две да ме разцепи,
кучета да си направят пир.
Триста ножа да ме режат,
нивга няма да намеря мир.
Покой. Една сълза по бузата се стича.
О, аз плача?
Недей, човече! - каза глас.
Не си сам във този час.
Няма нужда да говориш, щом сърцето ти кърви.
Любовта си е отишла, остави, не я гони.
Самота, ела ме загърни,
във вечността ме отнеси, за да забравя.
Една сълза,
останала без помен вече откъде,
напомняше за любовта и обичта
на някой, който някога обичал
и изгубил любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Въчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...