22.02.2007 г., 20:57

Атрофия на любовта 1

989 0 3
"Обичам те" не искаш да ти казвам.
"Обичам те" - не искаш и да чуеш.
Що аз да сторя, за да ти доказвам,
че за мене ти едничка съществуваш.
Не мога да те обичам, не мога и да те мразя.
Не искаш да се вричам, но в сърцето си
аз само тебе пазя.
Влюбих се, това бе моят грях.
А казаха - глупак, то не е грях.
Съдбата е решила да се смее пак.
Замислих се! Тогава ще обичам на инат.
Внезапно студ скова сърцето мое
и разбрах, че съм сгрешил.
От всички лошотии на земята,
най-голямата бях сътворил.
Нейната любов аз бях убил.
Стоях безмълвен и желаех смърт.
Гръм на две да ме разцепи,
кучета да си направят пир.
Триста ножа да ме режат,
нивга няма да намеря мир.
Покой. Една сълза по бузата се стича.
О, аз плача?
Недей, човече! - каза глас.
Не си сам във този час.
Няма нужда да говориш, щом сърцето ти кърви.
Любовта си е отишла, остави, не я гони.
Самота, ела ме загърни,
във вечността ме отнеси, за да забравя.
Една сълза,
останала без помен вече откъде,
напомняше за любовта и обичта
на някой, който някога обичал
и изгубил любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Въчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...