Регина (Радост Даскалова)
374 1425
23 дек. 2014 г., 12:42

Аве, Мария 

  Поэзия
941 0 8

Глъхне небето от снежни парцали,

скрити под преспи дуварите спят.

Сънни примигват фенерите стари -

в зимната нощ е притихнал градът.

А в планината над него - там, горе,

дреме параклис зад тежка врата.

Чака самотен, и само в притвора -

трепка кандилце със светлинка.

 

Бие ли старият градски часовник,

с тежкия звън на дванайстия час,

ще се разстъпи снежният облак,

и ще проскърца небето от мраз.

После Луната, зеница разкрила,

кротко в параклиса ще пропълзи,

за да намери лика на Мария,

здраво прегърнала святия син.

 

Ще ги погали и тихо разсипе

сини гласчета от ангелски хор.

Ще се разтвори небето и в припев

ще отговори с неземен акорд.

Ще се усмихне сънят на градчето,

в преспите бели. И само наяве,

в святата нощ ще му шепне небето:

"Аве, Мария... Аве..."


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??