29 авг. 2010 г., 22:45

Августовски щрихи...

1.8K 0 49

                        

 

 

                    Августовски зной
                    и горещници
                    неистово
                    дните прижулят..
                    някъде... там
                    в маранята потънала
                    губи се
                    нечия тиха пътека..
                    безводна реката
                    уморено и вяло
                    само тежката тиня
                    влачи нататък...
                    болката
                    в треви пожълтели
                    някак унило
                    замряла е...
                    като талига самотна
                    по пътя си прашен
                    слънцето
                    мудно търкаля се...
                    сенки в кафяво
                    препълват очите,
                    в пепеляво 
                    помръква зеленото...
                    стича се пот 
                    по челото и дланите,
                    а е студено,
                    така ми е студено...

 

             http://www.youtube.com/watch?v=OdNTge5ax4c&feature=related

 

                                       МУЗИКА>>> IN THE FIELD OF GOLD

 

                                                  художник >>> Лаури Бланк

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Магдалена! Красива ти е поезията, изпълнена с образна метафоричност! Да, "студено е"... без радост, без топлота, без обич! Сърдечни поздрави!
  • с обич, за всички..
  • Нежна тъга!!!...
    С много обич, Магинка!
  • Зачетох се и стих след стих, стигнах до този.
    Прекрасна картина си нарисувала, Маги, въпреки тъгата!!!
    Поздравления!
  • Потръпнах и аз накрая...
    Стих, в който можеш да погледнеш... и да видиш през чуждите очи!
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...