Aug 29, 2010, 10:45 PM

Августовски щрихи...

  Poetry » Love
1.8K 0 49

                        

 

 

                    Августовски зной
                    и горещници
                    неистово
                    дните прижулят..
                    някъде... там
                    в маранята потънала
                    губи се
                    нечия тиха пътека..
                    безводна реката
                    уморено и вяло
                    само тежката тиня
                    влачи нататък...
                    болката
                    в треви пожълтели
                    някак унило
                    замряла е...
                    като талига самотна
                    по пътя си прашен
                    слънцето
                    мудно търкаля се...
                    сенки в кафяво
                    препълват очите,
                    в пепеляво 
                    помръква зеленото...
                    стича се пот 
                    по челото и дланите,
                    а е студено,
                    така ми е студено...

 

             http://www.youtube.com/watch?v=OdNTge5ax4c&feature=related

 

                                       МУЗИКА>>> IN THE FIELD OF GOLD

 

                                                  художник >>> Лаури Бланк

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет, Магдалена! Красива ти е поезията, изпълнена с образна метафоричност! Да, "студено е"... без радост, без топлота, без обич! Сърдечни поздрави!
  • с обич, за всички..
  • Нежна тъга!!!...
    С много обич, Магинка!
  • Зачетох се и стих след стих, стигнах до този.
    Прекрасна картина си нарисувала, Маги, въпреки тъгата!!!
    Поздравления!
  • Потръпнах и аз накрая...
    Стих, в който можеш да погледнеш... и да видиш през чуждите очи!
    Поздравления!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...