29 ago 2010, 22:45

Августовски щрихи...

1.8K 0 49

                        

 

 

                    Августовски зной
                    и горещници
                    неистово
                    дните прижулят..
                    някъде... там
                    в маранята потънала
                    губи се
                    нечия тиха пътека..
                    безводна реката
                    уморено и вяло
                    само тежката тиня
                    влачи нататък...
                    болката
                    в треви пожълтели
                    някак унило
                    замряла е...
                    като талига самотна
                    по пътя си прашен
                    слънцето
                    мудно търкаля се...
                    сенки в кафяво
                    препълват очите,
                    в пепеляво 
                    помръква зеленото...
                    стича се пот 
                    по челото и дланите,
                    а е студено,
                    така ми е студено...

 

             http://www.youtube.com/watch?v=OdNTge5ax4c&feature=related

 

                                       МУЗИКА>>> IN THE FIELD OF GOLD

 

                                                  художник >>> Лаури Бланк

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, Магдалена! Красива ти е поезията, изпълнена с образна метафоричност! Да, "студено е"... без радост, без топлота, без обич! Сърдечни поздрави!
  • с обич, за всички..
  • Нежна тъга!!!...
    С много обич, Магинка!
  • Зачетох се и стих след стих, стигнах до този.
    Прекрасна картина си нарисувала, Маги, въпреки тъгата!!!
    Поздравления!
  • Потръпнах и аз накрая...
    Стих, в който можеш да погледнеш... и да видиш през чуждите очи!
    Поздравления!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...