2 сент. 2007 г., 19:40

Авто?... 

  Поэзия
910 0 7

Ти искаш образа от своето огледало
и двойника на своята душа,
да сложиш просто тъй, във женско тяло
и с него да се върнеш у дома.

Загледан в себе си, не виждаш други,
ти ,,както винаги,, си прав, добър и прям,
и сляп за чувства и заслуги,
ти, както винаги, оставаш... сам.

Сега подобно на пресъхнал извор,
със мъка раждащ капчици вода,
замисляш се и бързаш сякаш мигом
ще изтървеш дори и тез изстрадани слова.

А можеше да бъде друго,
можеше дори да си поет,
ако оставиш любовта да води. Трудно
ли е поне веднъж да бъдеш... след?

© Петър Трифонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мъдър и дълбок стих. Мелодичен и лиричен. Усмивки!
  • Различен, но постоянен!
    Браво, Петьо!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Не е трудно... Ако за малко изключим автопилота.
    А ако ни води любовта, тогава е прекрасно!
    Поздравления!
  • Хубав стих!
  • А можеше да бъде друго,
    можеше дори да си поет,
    ако оставиш любовта да води. Трудно
    ли е поне веднъж да бъдеш... след?
    ...

    хареса ми!
  • Браво, Петьо, браво, Трифонов!
    Наистина си Различен!
    И точно за това ми хареса!
  • Ако това е поставяне на началото, значи, не е безнадеждно Поздрави!
Предложения
: ??:??