Авто?...
Ти искаш образа от своето огледало
и двойника на своята душа,
да сложиш просто тъй, във женско тяло
и с него да се върнеш у дома.
Загледан в себе си, не виждаш други,
ти ,,както винаги,, си прав, добър и прям,
и сляп за чувства и заслуги,
ти, както винаги, оставаш... сам.
Сега подобно на пресъхнал извор,
със мъка раждащ капчици вода,
замисляш се и бързаш сякаш мигом
ще изтървеш дори и тез изстрадани слова.
А можеше да бъде друго,
можеше дори да си поет,
ако оставиш любовта да води. Трудно
ли е поне веднъж да бъдеш... след?
© Петър Трифонов All rights reserved.
