Родила съм се под дъгата на небето,
когато златно зърно зреело в полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки,
бабували ù морните жътварки.
Във изворчето бистро ме измили,
в кърпите си бели нежно ме повили.
После, против уроките зли, неверни,
лош късмет, или магии грозни,черни,
мама китчица от билки полски свила -
цвят от ален мак и незабравка мила, ...