Автобиографично
Родила съм се под дъгата на небето,
когато златно зърно зреело в полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки,
бабували ù морните жътварки.
Във изворчето бистро ме измили,
в кърпите си бели нежно ме повили.
После, против уроките зли, неверни,
лош късмет, или магии грозни,черни,
мама китчица от билки полски свила -
цвят от ален мак и незабравка мила,
стръкче росен здравец – да съм здрава,
млада клонка дъбова – да съм корава.
Кръстила ме в купела на маранята,
а край двете ни се стелели житата
като крила на нежни ангели ранени,
над мен, новородената, прострени.
Не в купел свят - до купени от плява
с име българско ме майка ми кръщава.
Без кръстници и без вода светена,
тя кръстила ме с име кратко – ГЕНА.
От морното ù чело капчици солени
като елей се стичали над мене.
Подала ми с любов гръдта си млечна,
благословила ме: - Бъди човечна!
Бъди ми ти като земята родна –
открита, щедра, топла, благородна!”
Поклон дълбок пред тебе, майко свята!
Живот ти подари ми сред житата,
но от живота скъп е по-безценно
чувството, от теб благословено –
да зреят в мене като във полето
стиховете ми, родени във сърцето.
А с тях и със усмивката си щедра
душите с обич да засищам щедро.
© Генка Богданова All rights reserved.
