31 янв. 2009 г., 20:15

Автобиографично.

842 0 4
 

По дяволите, що е ценно.
Какво мечтаех, а какво се случи?!
Нали уж всичко трябва да е земно.
Ала в живота друго се получи.

 

Мечтаех аз живот без завист.
Мечтаех и живот без суета.
Не искам да тая ненавист,
ала тормози ме ненавистта.

Живея в гадно, мрачно време.
Уж всичко шарено е, всичко е игра.
Но само аз си зная мойто бреме
и бремето нарича се война.

Война със себе си. За драмите човешки.
За пътните - безпътните неща.
Война неспирна със човешки грешки.
А аз съм сам във цялата война.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...