31.01.2009 г., 20:15

Автобиографично.

836 0 4
 

По дяволите, що е ценно.
Какво мечтаех, а какво се случи?!
Нали уж всичко трябва да е земно.
Ала в живота друго се получи.

 

Мечтаех аз живот без завист.
Мечтаех и живот без суета.
Не искам да тая ненавист,
ала тормози ме ненавистта.

Живея в гадно, мрачно време.
Уж всичко шарено е, всичко е игра.
Но само аз си зная мойто бреме
и бремето нарича се война.

Война със себе си. За драмите човешки.
За пътните - безпътните неща.
Война неспирна със човешки грешки.
А аз съм сам във цялата война.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...