31 ene 2009, 20:15

Автобиографично.

  Poesía
837 0 4
 

По дяволите, що е ценно.
Какво мечтаех, а какво се случи?!
Нали уж всичко трябва да е земно.
Ала в живота друго се получи.

 

Мечтаех аз живот без завист.
Мечтаех и живот без суета.
Не искам да тая ненавист,
ала тормози ме ненавистта.

Живея в гадно, мрачно време.
Уж всичко шарено е, всичко е игра.
Но само аз си зная мойто бреме
и бремето нарича се война.

Война със себе си. За драмите човешки.
За пътните - безпътните неща.
Война неспирна със човешки грешки.
А аз съм сам във цялата война.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...