portos (Христофор Тодоров)
34 71
13 янв. 2009 г., 10:13

Автобиографично 

  Поэзия
501 0 1
Жулиета и Ромео
обичаха се
разделени…
Любовта им
печални,
хубави,
наивни
те прозряха...
Разбраха,
че обичат се
вечно,
до полуда...
До полуда
обичаха се…
Света
разбра това
и спретна им магия…
Света жесток е -
пуста орисия...
Света прокле ги
да скитат се
и да се търсят.
Олекна му…
Света е копелето тъпо,
което се надсмива,
над съня ми...





© Христофор Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Драги ми господине беше много интересен врабец. Той седеше по цял ден на дървото и само чака нещо да се зададе, за да почне да му прави забележки.
Предложения
: ??:??