12 мая 2017 г., 22:13

Автобиографично стихотворение с продължение

927 1 27

Роден съм в Пловдив. Детството ми мина

в Германия. Колеж завърших в САЩ,

а после за Канада сам заминах,

започнах бизнес и натрупах стаж.

 

Завърнах се в Европа след години.

Летях до Сидни,Токио,Пекин.

За мене приключението в рими

започна след импулс неповторим!

 

Във сайта публикуваме с баща ми.

И мойта снимка гледа ви оттам.

Наследствена е, види се, страстта ми

към писането в този свят голям!

 

След двама ни се регистрира дядо –

възпя веднага в ода любовта

"на сайта попълнението младо"

и... баба ми разплака на мига!

 

Излишни тук са всички коментари!

Добавяйки в "Любими" стих след стих –

повярвайте, другарки и другари, –

момчето в своя дядо преоткрих! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,приятелю!
  • БРАВО!
  • Благодаря, Гавраиле! Поздрави, приятелю!
  • Много ми хареса!
    Да пребъде този ген
    за стихове потомствени роден.
    Поздравление!
  • Здравей 👋, Стойчо! Благодаря ти, че си споделил свои спомени! Има неща от детството, които никога не се забравят. Пазя доста ръкописи на есета, разкази, пътеписи, в които описвам своите преживявания. Работя и върху една книга с автобиографичен характер, дай боже скоро да види бял свят 🌍! Хубав и спокоен ден! 😃 Поздрави!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...