May 12, 2017, 10:13 PM

Автобиографично стихотворение с продължение

929 1 27

Роден съм в Пловдив. Детството ми мина

в Германия. Колеж завърших в САЩ,

а после за Канада сам заминах,

започнах бизнес и натрупах стаж.

 

Завърнах се в Европа след години.

Летях до Сидни,Токио,Пекин.

За мене приключението в рими

започна след импулс неповторим!

 

Във сайта публикуваме с баща ми.

И мойта снимка гледа ви оттам.

Наследствена е, види се, страстта ми

към писането в този свят голям!

 

След двама ни се регистрира дядо –

възпя веднага в ода любовта

"на сайта попълнението младо"

и... баба ми разплака на мига!

 

Излишни тук са всички коментари!

Добавяйки в "Любими" стих след стих –

повярвайте, другарки и другари, –

момчето в своя дядо преоткрих! 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,приятелю!
  • БРАВО!
  • Благодаря, Гавраиле! Поздрави, приятелю!
  • Много ми хареса!
    Да пребъде този ген
    за стихове потомствени роден.
    Поздравление!
  • Здравей 👋, Стойчо! Благодаря ти, че си споделил свои спомени! Има неща от детството, които никога не се забравят. Пазя доста ръкописи на есета, разкази, пътеписи, в които описвам своите преживявания. Работя и върху една книга с автобиографичен характер, дай боже скоро да види бял свят 🌍! Хубав и спокоен ден! 😃 Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...