12.05.2017 г., 22:13

Автобиографично стихотворение с продължение

932 1 27

Роден съм в Пловдив. Детството ми мина

в Германия. Колеж завърших в САЩ,

а после за Канада сам заминах,

започнах бизнес и натрупах стаж.

 

Завърнах се в Европа след години.

Летях до Сидни,Токио,Пекин.

За мене приключението в рими

започна след импулс неповторим!

 

Във сайта публикуваме с баща ми.

И мойта снимка гледа ви оттам.

Наследствена е, види се, страстта ми

към писането в този свят голям!

 

След двама ни се регистрира дядо –

възпя веднага в ода любовта

"на сайта попълнението младо"

и... баба ми разплака на мига!

 

Излишни тук са всички коментари!

Добавяйки в "Любими" стих след стих –

повярвайте, другарки и другари, –

момчето в своя дядо преоткрих! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,приятелю!
  • БРАВО!
  • Благодаря, Гавраиле! Поздрави, приятелю!
  • Много ми хареса!
    Да пребъде този ген
    за стихове потомствени роден.
    Поздравление!
  • Здравей 👋, Стойчо! Благодаря ти, че си споделил свои спомени! Има неща от детството, които никога не се забравят. Пазя доста ръкописи на есета, разкази, пътеписи, в които описвам своите преживявания. Работя и върху една книга с автобиографичен характер, дай боже скоро да види бял свят 🌍! Хубав и спокоен ден! 😃 Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...