12.05.2017 г., 22:13

Автобиографично стихотворение с продължение

928 1 27

Роден съм в Пловдив. Детството ми мина

в Германия. Колеж завърших в САЩ,

а после за Канада сам заминах,

започнах бизнес и натрупах стаж.

 

Завърнах се в Европа след години.

Летях до Сидни,Токио,Пекин.

За мене приключението в рими

започна след импулс неповторим!

 

Във сайта публикуваме с баща ми.

И мойта снимка гледа ви оттам.

Наследствена е, види се, страстта ми

към писането в този свят голям!

 

След двама ни се регистрира дядо –

възпя веднага в ода любовта

"на сайта попълнението младо"

и... баба ми разплака на мига!

 

Излишни тук са всички коментари!

Добавяйки в "Любими" стих след стих –

повярвайте, другарки и другари, –

момчето в своя дядо преоткрих! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,приятелю!
  • БРАВО!
  • Благодаря, Гавраиле! Поздрави, приятелю!
  • Много ми хареса!
    Да пребъде този ген
    за стихове потомствени роден.
    Поздравление!
  • Здравей 👋, Стойчо! Благодаря ти, че си споделил свои спомени! Има неща от детството, които никога не се забравят. Пазя доста ръкописи на есета, разкази, пътеписи, в които описвам своите преживявания. Работя и върху една книга с автобиографичен характер, дай боже скоро да види бял свят 🌍! Хубав и спокоен ден! 😃 Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...