19 авг. 2016 г., 06:14

Автоклав

740 1 1

Автоклав

 

Естествен си. И прекалено умен.

И с много точен усет за нещата.

Но разбеснееш ли се, ставаш неразумен

и почваш песента си, тъй позната.

 

Набираш скорост. Кипваш за минути

и гръмваш като газова бутилка.

След малко, с думи никога нечути

и гузен поглед, нежно се умилкваш.

 

Човече, трябва много да внимаваш.

Недей да предизвикваш моя гняв.

Дано не идва ден да съжаляваш,

ако аз се превърна в автоклав.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....