19 авг. 2016 г., 06:14

Автоклав

738 1 1

Автоклав

 

Естествен си. И прекалено умен.

И с много точен усет за нещата.

Но разбеснееш ли се, ставаш неразумен

и почваш песента си, тъй позната.

 

Набираш скорост. Кипваш за минути

и гръмваш като газова бутилка.

След малко, с думи никога нечути

и гузен поглед, нежно се умилкваш.

 

Човече, трябва много да внимаваш.

Недей да предизвикваш моя гняв.

Дано не идва ден да съжаляваш,

ако аз се превърна в автоклав.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...