Автоклав
Естествен си. И прекалено умен.
И с много точен усет за нещата.
Но разбеснееш ли се, ставаш неразумен
и почваш песента си, тъй позната.
Набираш скорост. Кипваш за минути
и гръмваш като газова бутилка.
След малко, с думи никога нечути
и гузен поглед, нежно се умилкваш.
Човече, трябва много да внимаваш.
Недей да предизвикваш моя гняв.
Дано не идва ден да съжаляваш,
ако аз се превърна в автоклав.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
