Автоклав
Естествен си. И прекалено умен.
И с много точен усет за нещата.
Но разбеснееш ли се, ставаш неразумен
и почваш песента си, тъй позната.
Набираш скорост. Кипваш за минути
и гръмваш като газова бутилка.
След малко, с думи никога нечути
и гузен поглед, нежно се умилкваш.
Човече, трябва много да внимаваш.
Недей да предизвикваш моя гняв.
Дано не идва ден да съжаляваш,
ако аз се превърна в автоклав.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
