19.08.2016 г., 6:14

Автоклав

734 1 1

Автоклав

 

Естествен си. И прекалено умен.

И с много точен усет за нещата.

Но разбеснееш ли се, ставаш неразумен

и почваш песента си, тъй позната.

 

Набираш скорост. Кипваш за минути

и гръмваш като газова бутилка.

След малко, с думи никога нечути

и гузен поглед, нежно се умилкваш.

 

Човече, трябва много да внимаваш.

Недей да предизвикваш моя гняв.

Дано не идва ден да съжаляваш,

ако аз се превърна в автоклав.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...