19 ago 2016, 6:14

Автоклав

733 1 1

Автоклав

 

Естествен си. И прекалено умен.

И с много точен усет за нещата.

Но разбеснееш ли се, ставаш неразумен

и почваш песента си, тъй позната.

 

Набираш скорост. Кипваш за минути

и гръмваш като газова бутилка.

След малко, с думи никога нечути

и гузен поглед, нежно се умилкваш.

 

Човече, трябва много да внимаваш.

Недей да предизвикваш моя гняв.

Дано не идва ден да съжаляваш,

ако аз се превърна в автоклав.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...