25 июн. 2009 г., 17:24

Автоконско

904 0 22

- Снощи здраво се нахоках -

ядно, пиперливо. 

Пробвах всичко - мънках, охках,

чак ми стана криво.

 

А на пустия ми разум

тия не минават.

Псува гадът най-безсрамно.

Хич не ми прощава.

 

- Тъпанар! Говедо! Село!

Затова ли учих?

Некадърно мекотело!

Как на тебе случих?

 

- Тъй е то като не слушам -

що си сам говоря.

- Вече ми дойде до гуша

със глупак да споря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...