25.06.2009 г., 17:24

Автоконско

902 0 22

- Снощи здраво се нахоках -

ядно, пиперливо. 

Пробвах всичко - мънках, охках,

чак ми стана криво.

 

А на пустия ми разум

тия не минават.

Псува гадът най-безсрамно.

Хич не ми прощава.

 

- Тъпанар! Говедо! Село!

Затова ли учих?

Некадърно мекотело!

Как на тебе случих?

 

- Тъй е то като не слушам -

що си сам говоря.

- Вече ми дойде до гуша

със глупак да споря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...