25 jun 2009, 17:24

Автоконско

910 0 22

- Снощи здраво се нахоках -

ядно, пиперливо. 

Пробвах всичко - мънках, охках,

чак ми стана криво.

 

А на пустия ми разум

тия не минават.

Псува гадът най-безсрамно.

Хич не ми прощава.

 

- Тъпанар! Говедо! Село!

Затова ли учих?

Некадърно мекотело!

Как на тебе случих?

 

- Тъй е то като не слушам -

що си сам говоря.

- Вече ми дойде до гуша

със глупак да споря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...