26 июл. 2012 г., 23:19

Автореквием

810 0 7

АВТОРЕКВИЕМ

 

 

Ще си ходя.

Не от благоприличие.

Не защото не ме обичате,

не заради злобата ви,

заради прозата

и безразличието –

вековната

болест

на робите

да се убиват.

Отивам си.

В необята.

Близо до изгрева.

И далеч от земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отивам си.
    В необята.
    Близо до изгрева.
    И далеч от земята.

    Истинско!Много силно!
    Тялото ни ще остане във земята, а другото в необята.....
    Поздрав!
  • Недей!
    Поздрави за стиха!
  • С Кадир! Поздрав, Ангел!
  • Истинско е!
  • като си казал- отивай махай се и дай знак как е там...
    Хубаво е!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...