26 июл. 2012 г., 23:19

Автореквием

807 0 7

АВТОРЕКВИЕМ

 

 

Ще си ходя.

Не от благоприличие.

Не защото не ме обичате,

не заради злобата ви,

заради прозата

и безразличието –

вековната

болест

на робите

да се убиват.

Отивам си.

В необята.

Близо до изгрева.

И далеч от земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отивам си.
    В необята.
    Близо до изгрева.
    И далеч от земята.

    Истинско!Много силно!
    Тялото ни ще остане във земята, а другото в необята.....
    Поздрав!
  • Недей!
    Поздрави за стиха!
  • С Кадир! Поздрав, Ангел!
  • Истинско е!
  • като си казал- отивай махай се и дай знак как е там...
    Хубаво е!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...