26.07.2012 г., 23:19

Автореквием

806 0 7

АВТОРЕКВИЕМ

 

 

Ще си ходя.

Не от благоприличие.

Не защото не ме обичате,

не заради злобата ви,

заради прозата

и безразличието –

вековната

болест

на робите

да се убиват.

Отивам си.

В необята.

Близо до изгрева.

И далеч от земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отивам си.
    В необята.
    Близо до изгрева.
    И далеч от земята.

    Истинско!Много силно!
    Тялото ни ще остане във земята, а другото в необята.....
    Поздрав!
  • Недей!
    Поздрави за стиха!
  • С Кадир! Поздрав, Ангел!
  • Истинско е!
  • като си казал- отивай махай се и дай знак как е там...
    Хубаво е!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...