29 авг. 2016 г., 17:40

Awtorkaaa ;))

1K 2 2

От вас не искам позволение
да творя произведения!
Имам страшно вдъхновение 
да покажа своите умения. .

Моят мозък не буксува,
мога всичко да римувам. 
С рими пращам ви във трета глуха, 
Талант съм аз, не лейка куха.

Таквизи строфи ще скалъпя, 
ще ви излязат чак на пъпа.
И съвсем не е сконфузно, 
че моят мечо ми е муза.

Той е колкото баща ми. 
и снощи вечер обеща ми,
ако му направя яка свирка
ще получа стихосбирка.

Аз нахакана съм! Смела!
Ще бъда новата Коелю…
и след година, кват’ съм щура - 
награда нобелска… за литритура.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Съндей Все права защищены

Толкова много талант се крие в това нашето поколение... 
Чак ме хваща страх, нямам спонсор, който да оцени моята bogata du6evnost ;-) и да ми купи чантичка от мола и да изпълни мечтата ми да izdam stihosbirka!!!
Явно аз съм потънала някъде в посредствената поезия...
Но Вазов нека спи спокойно, оставил е завета си на брилянтните умове на тези pisatelkiii като героинята ми!
(по истински случай)

Комментарии

Комментарии

  • Леле. Проблемът е, че обществото е сбъркано. Хората вместо да се стремят към красота, се стремят към „постижения“...
  • Сладурана! Препоръчвам и си го запазвам в любими.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...