Aug 29, 2016, 5:40 PM

Awtorkaaa ;))

992 2 2

От вас не искам позволение
да творя произведения!
Имам страшно вдъхновение 
да покажа своите умения. .

Моят мозък не буксува,
мога всичко да римувам. 
С рими пращам ви във трета глуха, 
Талант съм аз, не лейка куха.

Таквизи строфи ще скалъпя, 
ще ви излязат чак на пъпа.
И съвсем не е сконфузно, 
че моят мечо ми е муза.

Той е колкото баща ми. 
и снощи вечер обеща ми,
ако му направя яка свирка
ще получа стихосбирка.

Аз нахакана съм! Смела!
Ще бъда новата Коелю…
и след година, кват’ съм щура - 
награда нобелска… за литритура.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съндей All rights reserved.

Толкова много талант се крие в това нашето поколение... 
Чак ме хваща страх, нямам спонсор, който да оцени моята bogata du6evnost ;-) и да ми купи чантичка от мола и да изпълни мечтата ми да izdam stihosbirka!!!
Явно аз съм потънала някъде в посредствената поезия...
Но Вазов нека спи спокойно, оставил е завета си на брилянтните умове на тези pisatelkiii като героинята ми!
(по истински случай)

Comments

Comments

  • Леле. Проблемът е, че обществото е сбъркано. Хората вместо да се стремят към красота, се стремят към „постижения“...
  • Сладурана! Препоръчвам и си го запазвам в любими.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...