13 окт. 2017 г., 09:22

Аз

665 0 10

Аз съм човек за трибуна.
Имам да кажа какво.
Смятам, че моята дума
носи лице и тегло.

Аз съм готов да се боря.
Честни да браня с морал.
Смятам, че мога да водя
смели към светъл портал.

Аз съм готов да извикам
в днешното грозно лице.
Думите силни излитат,
виждам гора от ръце.

Аз съм готов да поема,
нашия светъл копнеж.
Пръсна се огнена вена.
Шепнах на утрото: ,,Влез‘‘.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре сте разбрали моите думи, г-н Мазлум. Бих казал, че е много различно.
    Благодаря ви, г-жо Петрова! Ще Бъда!
  • Бъди личност, Митко! Браво!
  • Димитър, твоето "АЗ" е различно от "Аза" на мнозина твои връстници. Усетих силната ти воля за служене и промяна. Звученето на творбата е близко до поезията на Смирненски! Дерзай, слънчево момче!
  • Благодаря ви, Латинка! Вие напълно споделяте моето виждане.
  • Езикът е основният инструмент в поезията, но Азът е също много важен!В поезията има преживяване на лирическия герой - Азът!
    Ще посоча само няколко примера:
    "Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин" (Христо Ботев)
    „Аз умирам и светло се раждам“ (Димчо Дебелянов);
    „Не си виновна ти – от други свят съм аз“ (Пейо Яворов).

    Не обичам митинги, но смятам, че Димитър е искрен в стихотворението си, за което го поздравявам!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...