13.10.2017 г., 9:22 ч.
Аз
Аз съм човек за трибуна.
Имам да кажа какво.
Смятам, че моята дума
носи лице и тегло.
Аз съм готов да се боря.
Честни да браня с морал.
Смятам, че мога да водя
смели към светъл портал.
Аз съм готов да извикам
в днешното грозно лице.
Думите силни излитат,
виждам гора от ръце.
Аз съм готов да поема,
нашия светъл копнеж.
Пръсна се огнена вена.
Шепнах на утрото: ,,Влез‘‘.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Бъди личност, Митко! Браво!
-
Димитър, твоето "АЗ" е различно от "Аза" на мнозина твои връстници. Усетих силната ти воля за служене и промяна. Звученето на творбата е близко до поезията на Смирненски! Дерзай, слънчево момче!
-
Благодаря ви, Латинка! Вие напълно споделяте моето виждане.
-
Езикът е основният инструмент в поезията, но Азът е също много важен!В поезията има преживяване на лирическия герой - Азът!
Ще посоча само няколко примера:
"Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин" (Христо Ботев)
„Аз умирам и светло се раждам“ (Димчо Дебелянов);
„Не си виновна ти – от други свят съм аз“ (Пейо Яворов).
Не обичам митинги, но смятам, че Димитър е искрен в стихотворението си, за което го поздравявам! -
Точни думи, г-н Коновски! С мимикрия само до пълно обезличаване се стига - нужна е действеност от млади хора. Веднъж да пламне искрицата в края на тъмния тунел..., но трябва да се отбележи, че тя може да е от пристигащия влак...
-
Личното АЗ е основата на поезията и живота. Личността е в основата - действа, живее, показва. И, ако хората видят и следват - добре. Ако не харесат - пак добре. Лично аз не обичам митинги, събрания и групов секс - не искам да се крия в тълпата...
Да, самоуверена и недоказана младост. Но поне има мерак за действие. И не мимикрира, не се крие в тълпата, в гмежта, в паплачта...
А е и добре написано... -
Разбирам какво имате предвид. Права сте за използването на формата Аз, избягвам я, но всичко трябва да се опита в големия свят на поезията.
Благодаря! -
Подкрепям напълно написаното долу. Младите хора от мъжки пол сме почти винаги честолюбиви, самоуверени егоисти. И внимание много обичаме и морето ни е до колене и всичко това е естествено и даже добре на определен етап. Стига да имаме някои основни качества, с времето тези детски болести отшумяват. Авторът може да пише добре и би ми било интересно да видя след време в какъв тон ще бъде творчеството му.
-
Смел и отговорен млад човек.
Митко, обаче, ще си позволя да ти кажа нещо. В поезията избягвай това "Аз", става прекалено лична. Хубаво е, когато в думите и читателят открива себе си или свои наблюдения и си казва " да, това е, така съм се чувствал и аз, така са се чувствали и други". Прекаленото "аз", което боде очите, в един момент започва да дразни, защото се тълкува, като егоистично самомнение за нещо повече от другите.
Не ме разбирай грешно, пиша ти всичко, защото виждам, че си талантлив, а освен това харесвам бунта ти към заобикалящото ни грозно, за което трябва да се алармира. Само, че не като месия, а като човек, който да предизвика бунт и в другите... Тогава посланието на стиха има необходимото въздействие.
Дерзай! И пиши! Правиш го добре!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ви, г-жо Петрова! Ще Бъда!