Oct 13, 2017, 9:22 AM

Аз

  Poetry » Civic
660 0 10

Аз съм човек за трибуна.
Имам да кажа какво.
Смятам, че моята дума
носи лице и тегло.

Аз съм готов да се боря.
Честни да браня с морал.
Смятам, че мога да водя
смели към светъл портал.

Аз съм готов да извикам
в днешното грозно лице.
Думите силни излитат,
виждам гора от ръце.

Аз съм готов да поема,
нашия светъл копнеж.
Пръсна се огнена вена.
Шепнах на утрото: ,,Влез‘‘.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добре сте разбрали моите думи, г-н Мазлум. Бих казал, че е много различно.
    Благодаря ви, г-жо Петрова! Ще Бъда!
  • Бъди личност, Митко! Браво!
  • Димитър, твоето "АЗ" е различно от "Аза" на мнозина твои връстници. Усетих силната ти воля за служене и промяна. Звученето на творбата е близко до поезията на Смирненски! Дерзай, слънчево момче!
  • Благодаря ви, Латинка! Вие напълно споделяте моето виждане.
  • Езикът е основният инструмент в поезията, но Азът е също много важен!В поезията има преживяване на лирическия герой - Азът!
    Ще посоча само няколко примера:
    "Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин" (Христо Ботев)
    „Аз умирам и светло се раждам“ (Димчо Дебелянов);
    „Не си виновна ти – от други свят съм аз“ (Пейо Яворов).

    Не обичам митинги, но смятам, че Димитър е искрен в стихотворението си, за което го поздравявам!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...