1 мар. 2020 г., 06:43

Аз

934 1 6

Пиша за себе си.

Нямам друг човек за муза,

както всички останали.

Не съм всички останали. 

Не съм и нарцисист, както

бихте помислили.

Не съм толкова дръзка,

както бихте рекли.

Не съм океан,

в който бихте се потопили.

А – вихрушка.

Ако бях океан, а вие – моряци,

щях да ви удавя във водовъртеж.

Аз съм буря.

Аз съм пожар.

Аз съм цунами.

Аз съм силно земетресение.

Аз съм свлачище.

Аз съм снежно бедствие.

Аз съм наводнение.

Аз съм анормално явление.

Аз съм муза на собственото си вдъхновение. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...