1.03.2020 г., 6:43

Аз

933 1 6

Пиша за себе си.

Нямам друг човек за муза,

както всички останали.

Не съм всички останали. 

Не съм и нарцисист, както

бихте помислили.

Не съм толкова дръзка,

както бихте рекли.

Не съм океан,

в който бихте се потопили.

А – вихрушка.

Ако бях океан, а вие – моряци,

щях да ви удавя във водовъртеж.

Аз съм буря.

Аз съм пожар.

Аз съм цунами.

Аз съм силно земетресение.

Аз съм свлачище.

Аз съм снежно бедствие.

Аз съм наводнение.

Аз съм анормално явление.

Аз съм муза на собственото си вдъхновение. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...