1.03.2020 г., 6:43

Аз

936 1 6

Пиша за себе си.

Нямам друг човек за муза,

както всички останали.

Не съм всички останали. 

Не съм и нарцисист, както

бихте помислили.

Не съм толкова дръзка,

както бихте рекли.

Не съм океан,

в който бихте се потопили.

А – вихрушка.

Ако бях океан, а вие – моряци,

щях да ви удавя във водовъртеж.

Аз съм буря.

Аз съм пожар.

Аз съм цунами.

Аз съм силно земетресение.

Аз съм свлачище.

Аз съм снежно бедствие.

Аз съм наводнение.

Аз съм анормално явление.

Аз съм муза на собственото си вдъхновение. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...