1.03.2020 г., 6:43

Аз

935 1 6

Пиша за себе си.

Нямам друг човек за муза,

както всички останали.

Не съм всички останали. 

Не съм и нарцисист, както

бихте помислили.

Не съм толкова дръзка,

както бихте рекли.

Не съм океан,

в който бихте се потопили.

А – вихрушка.

Ако бях океан, а вие – моряци,

щях да ви удавя във водовъртеж.

Аз съм буря.

Аз съм пожар.

Аз съм цунами.

Аз съм силно земетресение.

Аз съм свлачище.

Аз съм снежно бедствие.

Аз съм наводнение.

Аз съм анормално явление.

Аз съм муза на собственото си вдъхновение. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...