7 февр. 2022 г., 17:58

Аз

757 0 0

Аз

 

Аз малко вярвам и във Бога,

от Сатаната се страхувам,

но в абсурдната им уникалност –

съвсем спокойно съществувам!...

 

В Живота (не тъй свят за жалост!)

макар неволно бях свидетел

на Целият човешки хаос

и кривата му добродетел...

 

О, неразумно ми Човечество!...

... От мъглявините на Всевишния

зове Носталгия като Отечество,

но въздух трябва ми да дишам!...

 

... и Слънце трябва ми да бъда

безсмъртен като семената –

благословен до днес с „присъда“:

да бъда вечно със Земята!...

 

07.02.2022.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...