7.02.2022 г., 17:58 ч.

Аз 

  Поезия » Философска
382 0 0

Аз

 

Аз малко вярвам и във Бога,

от Сатаната се страхувам,

но в абсурдната им уникалност –

съвсем спокойно съществувам!...

 

В Живота (не тъй свят за жалост!)

макар неволно бях свидетел

на Целият човешки хаос

и кривата му добродетел...

 

О, неразумно ми Човечество!...

... От мъглявините на Всевишния

зове Носталгия като Отечество,

но въздух трябва ми да дишам!...

 

... и Слънце трябва ми да бъда

безсмъртен като семената –

благословен до днес с „присъда“:

да бъда вечно със Земята!...

 

07.02.2022.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??