7.02.2022 г., 17:58

Аз

754 0 0

Аз

 

Аз малко вярвам и във Бога,

от Сатаната се страхувам,

но в абсурдната им уникалност –

съвсем спокойно съществувам!...

 

В Живота (не тъй свят за жалост!)

макар неволно бях свидетел

на Целият човешки хаос

и кривата му добродетел...

 

О, неразумно ми Човечество!...

... От мъглявините на Всевишния

зове Носталгия като Отечество,

но въздух трябва ми да дишам!...

 

... и Слънце трябва ми да бъда

безсмъртен като семената –

благословен до днес с „присъда“:

да бъда вечно със Земята!...

 

07.02.2022.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...