Аз
Аз малко вярвам и във Бога,
от Сатаната се страхувам,
но в абсурдната им уникалност –
съвсем спокойно съществувам!...
В Живота (не тъй свят за жалост!)
макар неволно бях свидетел
на Целият човешки хаос
и кривата му добродетел...
О, неразумно ми Човечество!...
... От мъглявините на Всевишния
зове Носталгия като Отечество,
но въздух трябва ми да дишам!...
... и Слънце трябва ми да бъда
безсмъртен като семената –
благословен до днес с „присъда“:
да бъда вечно със Земята!...
07.02.2022.
© Коста Качев All rights reserved.