westlife (Камелия Кацарска)
70 48
13 мая 2009 г., 18:41

Аз 

  Поэзия
684 0 3

На нищо не успях да се науча,

кога да мразя и по колко да обичам

и някак все не можех и да случа

при кой да спра и от кого да тичам...

Та малко ли знаци ми даде съдбата

да бъда такава каквато била съм,

но някак така се загубих в играта,

че всичко изгубих дори и мощта си,

която ми водеше много мигрени,

но аз си играех диво нахъсана

и някой накрая с куршум ме уцели,

но аз все така си вървях кървящо-накъсана...

И всеки ден божи се молех на себе си,

да спра да играя, загубих лицето си,

а то се оказа, че нищо ми няма,

за всичко виновно остана сърцето ми...

То не подлежи на микронче дори и промяна.

© Камелия Кацарска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??