westlife (Камелия Кацарска)
70 48
13.05.2009 г., 18:41 ч.

Аз 

  Поезия
689 0 3

На нищо не успях да се науча,

кога да мразя и по колко да обичам

и някак все не можех и да случа

при кой да спра и от кого да тичам...

Та малко ли знаци ми даде съдбата

да бъда такава каквато била съм,

но някак така се загубих в играта,

че всичко изгубих дори и мощта си,

която ми водеше много мигрени,

но аз си играех диво нахъсана

и някой накрая с куршум ме уцели,

но аз все така си вървях кървящо-накъсана...

И всеки ден божи се молех на себе си,

да спра да играя, загубих лицето си,

а то се оказа, че нищо ми няма,

за всичко виновно остана сърцето ми...

То не подлежи на микронче дори и промяна.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??