Аз
На нищо не успях да се науча,
кога да мразя и по колко да обичам
и някак все не можех и да случа
при кой да спра и от кого да тичам...
Та малко ли знаци ми даде съдбата
да бъда такава каквато била съм,
но някак така се загубих в играта,
че всичко изгубих дори и мощта си,
която ми водеше много мигрени,
но аз си играех диво нахъсана
и някой накрая с куршум ме уцели,
но аз все така си вървях кървящо-накъсана...
И всеки ден божи се молех на себе си,
да спра да играя, загубих лицето си,
а то се оказа, че нищо ми няма,
за всичко виновно остана сърцето ми...
То не подлежи на микронче дори и промяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
