Аз
Когато те нападне рокендрола,
когато те поглъща самота,
когато те обхване меланхолия,
когато твой бог е ревността.
Тогава мразиш се и се презираш,
тогава мислиш се за прост незнайко,
тогава за любов си фантазираш,
тогава ти си дребна запетайка.
Защото във комплекси си израснал,
защото те презира простотията,
защото твоето поколение надрасна,
защото ти прежали немотията.
Потъваш, но май това ти харесва,
потъваш, но ухае на трева,
потъваш, но все пак човек си,
потъваш, но обичаш ти света.
Обичам да съм малък дребен тип,
обичам от мен нищо да не зависи,
обичам да си лягам с теб,
обичам да съм независим...
когато те поглъща самота,
когато те обхване меланхолия,
когато твой бог е ревността.
Тогава мразиш се и се презираш,
тогава мислиш се за прост незнайко,
тогава за любов си фантазираш,
тогава ти си дребна запетайка.
Защото във комплекси си израснал,
защото те презира простотията,
защото твоето поколение надрасна,
защото ти прежали немотията.
Потъваш, но май това ти харесва,
потъваш, но ухае на трева,
потъваш, но все пак човек си,
потъваш, но обичаш ти света.
Обичам да съм малък дребен тип,
обичам от мен нищо да не зависи,
обичам да си лягам с теб,
обичам да съм независим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христофор Тодоров Все права защищены
