27 февр. 2013 г., 12:39

Аз

625 0 2

Аз

 

Събирам полускъпоценни камъни,

а единствената ми кукла в оранжево плаче.

Като дете лекувах  дърветата.

Лятото често играех на  зарче.

 

Обичам да слушам душите на хората.

Понякога чувствам омразата.

Откривам в звездите незримото вечно

и изсъхлани клони слагам във вазата.

 

Аз мразя да гледат на мен със изискване.

И хич не обичам студения душ.

По лични въпроси отвръщам на смелите

и на кръвта си приличам досущ.

 

Аз често мълча на последния ред.

И мразя да говоря без да съм си измила зъбите.

Въобще  не обичам френската реч.

В ръцете си крия се, когато ме пъдите.

 

Единствено безрезервно обичам котките.

И има дни, в които обичам да пея.

Плача, когато се сещам за дядо ми

и от истината мога да се разсмея.

 

С майка ми делим книги с любовна поезия.

Понякога вярвам в странни неща.

Баща ми попълва колонката в тото на кръст,

а брат ми сложи капла под коледната елха.

 

Често от нищото раждам теория.

Най-искрената любов се показва до гроба.

Като малка исках да стана писателка,

повече да се сетя, май че не мога.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Често когато реша, че стиха е писан от много млад или по- възрастен човек, вземе че се окаже обратното. При теб всичко си е точно! Хареса ми !
  • Мисля,че зад това кротко изреждане каква си,се крие нещо много повече!Напомняш ми на мен самата на 22г и затова ми харесва!И то много!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....