27 feb 2013, 12:39

Аз

  Poesía » Otra
628 0 2

Аз

 

Събирам полускъпоценни камъни,

а единствената ми кукла в оранжево плаче.

Като дете лекувах  дърветата.

Лятото често играех на  зарче.

 

Обичам да слушам душите на хората.

Понякога чувствам омразата.

Откривам в звездите незримото вечно

и изсъхлани клони слагам във вазата.

 

Аз мразя да гледат на мен със изискване.

И хич не обичам студения душ.

По лични въпроси отвръщам на смелите

и на кръвта си приличам досущ.

 

Аз често мълча на последния ред.

И мразя да говоря без да съм си измила зъбите.

Въобще  не обичам френската реч.

В ръцете си крия се, когато ме пъдите.

 

Единствено безрезервно обичам котките.

И има дни, в които обичам да пея.

Плача, когато се сещам за дядо ми

и от истината мога да се разсмея.

 

С майка ми делим книги с любовна поезия.

Понякога вярвам в странни неща.

Баща ми попълва колонката в тото на кръст,

а брат ми сложи капла под коледната елха.

 

Често от нищото раждам теория.

Най-искрената любов се показва до гроба.

Като малка исках да стана писателка,

повече да се сетя, май че не мога.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Често когато реша, че стиха е писан от много млад или по- възрастен човек, вземе че се окаже обратното. При теб всичко си е точно! Хареса ми !
  • Мисля,че зад това кротко изреждане каква си,се крие нещо много повече!Напомняш ми на мен самата на 22г и затова ми харесва!И то много!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...