Аз

Събирам полускъпоценни камъни,

а единствената ми кукла в оранжево плаче.

Като дете лекувах  дърветата.

Лятото често играех на  зарче.

Обичам да слушам душите на хората.

Понякога чувствам омразата.

Откривам в звездите незримото вечно

и изсъхлани клони слагам във вазата.

Аз мразя да гледат на мен със изискване.

И хич не обичам студения душ.

По лични въпроси отвръщам на смелите

и на кръвта си приличам досущ.

Аз често мълча на последния ред.

И мразя да говоря без да съм си измила зъбите.

Въобще  не обичам френската реч.

В ръцете си крия се, когато ме пъдите.

Единствено безрезервно обичам котките.

И има дни, в които обичам да пея.

Плача, когато се сещам за дядо ми

и от истината мога да се разсмея.

С майка ми делим книги с любовна поезия.

Понякога вярвам в странни неща.

Баща ми попълва колонката в тото на кръст,

а брат ми сложи капла под коледната елха.

Често от нищото раждам теория.

Най-искрената любов се показва до гроба.

Като малка исках да стана писателка,

повече да се сетя, май че не мога.