Аз
Аз
Събирам полускъпоценни камъни,
а единствената ми кукла в оранжево плаче.
Като дете лекувах дърветата.
Лятото често играех на зарче.
Обичам да слушам душите на хората.
Понякога чувствам омразата.
Откривам в звездите незримото вечно
и изсъхлани клони слагам във вазата.
Аз мразя да гледат на мен със изискване.
И хич не обичам студения душ.
По лични въпроси отвръщам на смелите
и на кръвта си приличам досущ.
Аз често мълча на последния ред.
И мразя да говоря без да съм си измила зъбите.
Въобще не обичам френската реч.
В ръцете си крия се, когато ме пъдите.
Единствено безрезервно обичам котките.
И има дни, в които обичам да пея.
Плача, когато се сещам за дядо ми
и от истината мога да се разсмея.
С майка ми делим книги с любовна поезия.
Понякога вярвам в странни неща.
Баща ми попълва колонката в тото на кръст,
а брат ми сложи капла под коледната елха.
Често от нищото раждам теория.
Най-искрената любов се показва до гроба.
Като малка исках да стана писателка,
повече да се сетя, май че не мога.
© Стела All rights reserved.
