Аз бях
А З Б Я Х
Аз пристан бях, до който не доплува
да вкусиш аромата на нощта,
изплетена от моите желания.
Аз бях уюта търсен на мечтите ти,
не дръзнали до мен да долетят
с едно - едничко искрено признание.
Аз бях за тебе вечно разстояние,
неизмеримо с никакви числа,
в което само чувствата се гонят.
Аз бях и бряг, и мост, и наводнение
и океан за твоите реки,
а ти потоп за светлите ми дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
