А З Б Я Х
Аз пристан бях, до който не доплува
да вкусиш аромата на нощта,
изплетена от моите желания.
Аз бях уюта търсен на мечтите ти,
не дръзнали до мен да долетят
с едно - едничко искрено признание.
Аз бях за тебе вечно разстояние,
неизмеримо с никакви числа,
в което само чувствата се гонят.
Аз бях и бряг, и мост, и наводнение
и океан за твоите реки,
а ти потоп за светлите ми дни.
© Стойна Димова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
