Аз, цялата
Душата ми е малък син прозорец
и трябва само някой да отвори
крилата му, за слънце зажаднели,
така светът като в галерия ще влезе
и даже слънцето горещо да залезе,
все нечий поглед в нея ще остане.
Очите ми са бездни нереални -
ту радостни, ту влажни, ту печални...
но нестинарски пламъци в тях тичат.
И в мойте вени кръв неукротена
се мята дива, огнено-червена...
АЗ ИМАМ НУЖДА ПРОСТО ДА ОБИЧАМ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
