rummis (Румяна Славкова) rummis (Румяна Славкова)
1 115
21 sept 2006, 18:51

Аз, цялата

  Poesía
979 0 9

Душата ми е малък син прозорец
и трябва само някой да отвори
крилата му, за слънце зажаднели,
така светът като в галерия ще влезе
и даже слънцето горещо да залезе,
все нечий поглед в нея ще остане.

Очите ми са бездни нереални -
ту радостни, ту влажни, ту печални...
но нестинарски пламъци в тях тичат.
И в мойте вени кръв неукротена
се мята дива, огнено-червена...
АЗ ИМАМ НУЖДА ПРОСТО ДА ОБИЧАМ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0