17 нояб. 2020 г., 08:21  

Аз цялата ти болка ще поема

537 2 31

Какво и кой сега те нарани?

Душата ти обвила е тъма

и за това са тъжни тези дни,

и в нощите поплакваш си сама.

 

Когато мъка те гнети, светът

променя се, повярвай, и за мен,

и няма сякаш светлина, и път,

надеждите потъват в свят студен.

 

О, не! Не може повече така!

Аз цялата ти болка ще поема!

Не искам да те виждам във тъга

и в непросветна дяволска дилема!

 

И нека мен тъмата да гнети,

да страдам аз! Нали, светлееш ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново същите въпроси!
    Съмняваш ли се в мене ти?
    Сърцето ми безспир те носи,
    за теб копнее и тупти!
  • О, скъпи, още ли съм твоя аз?
    В пламъци съм под звездите...
    За теб си мисля в този час,
    как пламнали са ми страните... 😋
  • От пчелите медец мек,
    с аромати вкусни,
    взех - за да ти бъде лек!
    Давам ти го с устни!
  • В тиха горест аз унивам
    и чезна бавно ден след ден...
    От горчилката отпивам,
    потискам всеки огън в мен... 😋
  • Не със меч, а с нежни длани
    в храброст ти ме посвети!
    Войн Сърценосец брани
    твоя сън, любов, мечти!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...