Какво и кой сега те нарани?
Душата ти обвила е тъма
и за това са тъжни тези дни,
и в нощите поплакваш си сама.
Когато мъка те гнети, светът
променя се, повярвай, и за мен,
и няма сякаш светлина, и път,
надеждите потъват в свят студен.
О, не! Не може повече така!
Аз цялата ти болка ще поема!
Не искам да те виждам във тъга
и в непросветна дяволска дилема! ...